Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Добре дошли в домът на Соколарството 

Добре дошли в домът на Българското Соколарство.

Ние сме Българската Соколарска Асоциация или по-известни като Българска асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП). От близо вече 20 години сме част от голямото соколарско семейство на Международната асоциация по соколарство и опазване на грабливиге птици - IAF. В него стотици народи от целия свят споделят своя древен и уникален начин на партньорство между птица и човек. Ние българите сме един то първоизточниците му. 

Нека бъдем ваш скромен домакин и ви разведем из този див, необятен и така прекрасен свят на летящите хищници. Тук при нас, из редовете на тази страница ще научите много и различни неща за нашите любими пернати приятели и компаньони. Ще се докоснете до историята, ще прочетете интересни редове за станали и небивали истории, които преплитат в себе си животът и любовта на своите автори. Освен това ще имате възможност да зададете своите разнообразни въпроси. При нас ще научите за истинските неща в тези хилядолетни занимания, които, оказва се и до днес, не са променили своя ход и все така се ползват с успех от вещите в занаята. Да, това древно ловно изкуство е било считано за един от най-деликатните и специфични занаяти, популярен колкото футболът днес.
Надяваме се тук, по страниците на този сайт да усетите онези емоции и любов, които десетилетия наред таим към вечните хищници - онези непрестанно борещи се за оцеляване, сурови и мълчаливи самотници, които смеем да наречем приятели. Това са нашите любими пернати ловни събратя. 

Още веднъж - Добре дошли!

first.196534
 
Защо хищна птица?

За да достигнем до отговора на този въпрос, може би първо трябва да сме си задали правилно въпроса. Защо именно хищна птица, а не хамстер, папагал, змия, паяк, котка, куче, кон или друго? 

Обикновено изборът на хищна птица се предхожда от доста време за размисли, разговори със семейството, консултации с различни специалисти, които не само могат да споделят своя опит в грижите за една хищна птица, но и да помогнат със съвети за изграждането, обслужването и поддържането на подходящо съоръжение, в което ще се помещава нашият пернат другар. И с това не се свършва работата по посрещането на новия член на семейството. Нужна е трезва преценка, за да се стигне до окончателният отговор, без значение какъв ще бъде той. Малко математика и желание за частична промяна също ще влязат в употреба. 

first.196534
Когато сме готови със своето решение

Обикновено след като сме преценили добре, обсъдили сме всички съществуващи (и несъществуващи) сценарии, взели сме предвид нуждите на хищната птица и нашите възможности, решили сме, че именно хищна птица искаме да вземем и сме готови да се посветим на ловът с такава, по естествен начин идва следващата сериозна стъпка в подготовката, нашата и на птицата. А именно, нейното настаняване. Това става доста време преди да дойде самата птица.

 
 

 

first.Lovnia

Настаняване - вид, предназначение и функции на съоръженията

Настаняването на хищната птица включва видът клетка (или т.нар. воалиера), в който птицата ще се помещава. Много често се ползва и навесът, под който стоят работните птици. Той е за тези животни, които ежедневно се облитат или ползват по някаква причина, което изисква честото влизане, излизане или каквото и да е друго подобно взаимодействие с тях, без да се налага усамотяване на птиците. Докато воалиерите са основно за размножаващи се птици. Разбира се, всичко опира до възможности, така че безопасни импровизации и комбинации също са възможни. 

 
 
first.transmitter bird
Екипировка и оборудване за птица и соколар - вид, предназначение

В живота на бъдещата соколарска птица голяма част заема както нейното настаняване, така и екипировката с която тя ще се облита, а също и екипировката на соколаря - нейният ловен партньор. Това включва най-задължителните и най-необходимите елементи, които помагат на ловния дует или трио по време на ловния излет. Една добра екипировка може да помогне по време на лова, докато една неподходяща - да го провали и дори да рискува живота на птицата. За това важна част от заниманията се обръща и на този момент от съвместните отношения.

 

 

 

Новини у нас и по света - Соколарство. 

 

 

Соколи ще чистят Париж

Както в. СЕГА споменава, Френската национална библиотека в Париж е намерила оригинално решение на проблема с чистотата, според АФП.

Там са решили да се справят със замърсяването от гълъбите и скорците с помощта на соколи.

От няколко години соколът се е завърнал в Париж, след като го бе напуснал през 40-те години.

 

 

Интервю с проф. Нино Нинов

Предлагаме Ви едно интервю с проф. Нино Нинов.

 

Проф. Нинов е ректор на Лесотехническия Университет, преподавател по Ловно стопанство от 1972 г. и ръководител на Катедра “Ловно стопанство”  към Лесотехническия университет, гр. София. Доктор на селскостопанските науки, председател на Съюза на ловците и риболовците в България от 1991 до 2000 г., експерт по оценка на ловни трофеи на CIC (Международен съвет за запазване на дивеча). Водил е курсове на национални експерти по оценка на ловни трофеи в Белгия, Чехия, Франция, Русия, Сърбия и Черна гора, Турция, Румъния, Португалия, Литва, Германия. Първи вицепрезидент на комисията „Изложби и трофеи“ към CIC.

 

 

С проф. Нинов разговарят Роберт Атанасов, сп. "Български Ловецъ", Павел Якимов - Председател и Албена Алексиева - ВО/PR на БАЗГП - Соколарската Асоциация.

 

Интервюто можете да видите на адрес: http://www.safaribulgaria.com

Прочети още...

БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ СРЕД АРАБСКИТЕ ПЯСЪЦИ

БАЗГП бе единственият представител на България по време на международната среща по соколарство в ОАЕ. Форумът се състоя от 13 до 21 септември 2004 година в Абу Даби и бе проведен под егидата на принц Мохамед, син на държавния глава Шейх Саид Бин Султан Ал Нахаян. Домакин на срещата беше Соколарският клуб на емирите.

Прочети още...

Първа среща със "Закона"

СОКОЛАРСТВОТО

или

Защо ме набедиха за бракониер

 

Една преживяна одисея на Албена Алексиева

Здравейте уважаеми любители на хищните птици и природата!
Повод за следващите редове е една дълго чакана (почти на раздяла с идеята за осъществяване) среща между Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) и представители на земеделското министерство. От 2004 година (08.11.), преди още да бъде приет по-предишният ЗЛОД, се опитвахме да осъществим този разговор, за да изложим идеята си за промяна на ловния закон и приемането на соколарството.
Като казах Соколарство – тази дума действа в “зелените” среди (а и не само там) почти като анатема и отключва неподозирани възможности за съюзяване на иначе незаинтересувани страни в железен тим – отпор срещу Лова със соколи. Но това е друга възможност за психологически анализ. Сега –  по темата на срещата. 2005 срещата се състоя.

Прочети още...

Разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк

Както в.Новинар споменава, американските власти разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк.
Двойката соколи, които бяха прогонени от фасадата на сграда в Ню Йорк, ще могат в края на краищата да се сдобият с постоянен дом благодарение на споразумение с обитателите на много луксозна сграда на Пето авеню.

Природозащитното дружество "Нешънъл Аудъбън сосайъти" е постигнало съгласие с управата и обитателите на сградата да бъдат възстановени металните шипове, поддържащи гнездото. Те бяха разрушени миналата седмица, за да попречат на Пал Мал и Лола да го построят отново. "Това е не само голяма победа за птичето семейство, но и за демократичния дух на Ню Йорк", коментира директорът на нюйоркския клон на природозащитната организация Дейвид Милър. Тази победа бе постигната благодарение на остри реакции в пресата и манифестации в града в защита на правото на двете птици да останат в своя дом, където живеят повече от 10 години.

 

 

 

Българско Соколарство

Над 30-годишен опит

Ние сме най-старата и единствена до момента Соколарска организация в България, която трайно и целенасочено от своето създаване до момента, а и за в бъдеще се занимава с проблемите на родното Соколарство.

Разпознаваеми още от 1999-та насам

Назад в недалечния ХХ-ти век, когато всичко беше по-различно ние и там имаме оставени следи.

Специалисти с теоритични и практически знания на ваше разположение

Сред нас са на лице хора, отдали своя живот и бъдеще на грабливите събратя - хора, които непрестанно работят и се развиват в отношенията с хищните властелини на небето. И тези хора са готови да споделят своя опит с вас.

100-ци успешни проекти и хиляди доволни сърца

Не спираме да носим усмивки, не спираме да носим радост и винаги го правим за вас.

Формулата за добро настроение се казва Българска Соколарска Асоциация

Защото при нас е ново, весело, забавно. Радостно, красиво и полезно.  

 
 
Българска Соколарска Асоциация
Обединител на чиста проба 24-каратови Соколари.
Добре дошли в Българската Соколарска Асоциация - Оригиналът!!!

 

Над 30-годишна любов из полетата на древното Соколарство

Единствената неправителствена соколарска организация у нас в защита на древният лов с птици.
Уникален поглед в дебрите на древните практики. Истински експерти. Неопетнена репутация.
Стремеж към съвършенство в опазването на природата.  
Изборът на всеки търсещ соколар.

Искаш да си соколар? - Връзка с нас

Нашите нови приятели

Тук можете да прочетете какво мислят нашите нови приятели след първата ни среща.

 

Днес е денят на свети мъченик Трифон,

днес е денят на соколаря

Все по-често чуваме за разстрастващата се популярност на един изтънчен и до някъде екзотичен, но аз бих казал, по-скоро забравен метод на лов от нашето не чак толкова далечно минало. Ловът с хищни птици винаги е носил радост на практикуващите го, а соколарите са били високо ценени във всеки период от нашата дълговечна история.

Соколарството е било на почит както от обикновените хора, така и от благородници и царе. Това е била една велика по своята същност връзка между човекът и диво животно, някога считано за неподвластно нему. Тази връзка носи своите корени далеч, далеч назад, във времената, когато огнестрелното оръжие е било непознато, а лъкът, копието, мрежите и капаните са били най-честите пособия за сдобиване с вкусното, но рядко добивано дивечово месо.

Грабливите птици винаги са били обект на огромно възхищение от страна на човека. С развитието на лова летящите хищници постепенно са започнали да намират приложение в ловните походи на своите двукраки благодетели. Именно благодарение на соколите и ястребите пернатият дивеч все по-често започнал да се среща по блюдата на соколари и велможи, на обикновени хора и благородници. Възходът на ловът с хищни птици се разпространил до такава степен, че бил сравняван по популярност с футбола днес.

Един такъв запленен от тази страст благородник, бил небезизвестният цар Иоан Василиевич, още известен като цар Иван Грозни. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, което се намира в района на Рижката гара) царят загубил своя любим бял северен сокол – изключително красива и величествена птица. За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев, който бил от рода на князете Патрикееви.

Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. През това време той усърдно се молел за помощ на светия мъченик Трифон, когото считал за свой небесен покровител и молитвеник пред Бога. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен. Насън му се явил св.мчк.Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: “Стани, вземи този сокол и прославяй Бога”, а после му показал, къде да намери изгубената птица – на една ела в Митищенската гора. Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си. В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената и има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. “руска икона” на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.
Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис “Св. мчк Трифон соколарят”.Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

 

 

 

 

 

Св. мъченик Трифон Апамейски
St. martyr Tryphon of Syria
ок. 225 - 256 година
Чества се на 1 февруари (14 февруари стар стил)

Житие на св. мъченик Трифон
Св. Трифон Зарезан. Стенопис в Рилския манастир "Св. Иоан Рилски"Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

Свети мъченик Трифон

Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.
- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.
Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.
- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на свети мъченик Трифон
Свети Трифон се е родил във фригийската страна, близо до град Апамея. Още от ранна възраст върху него почивала Божията благодат и Господ му дарувал сила на чудотворство, за да Си стъкми похвала не само от устата на този младенец, но и от чудесните му дела. Във Великите Чети-Минеи много се разказва за изцеленията от всякакви болести, извършвани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него. Ние най-напред ще разкажем за едно от многото негови чудеса, свидетелстващи за голямата Божия благодат, почиваща върху него, а след това и за страданията му за Христовата вяра.
В двеста тридесет и осма година на римския престол се възкачил император Гордиан, който, въпреки че бил идолопоклонник, не преследвал християните. Този цар имал голяма дъщеря на име Гордиана - девица, отличаваща се с ум и красота, така че много велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове. Но тази девица, а заедно с нея и цялото й семейство, я постигнало голямо нещастие: по Божие допущение в нея влязъл дяволът, който жестоко я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да й помогнат. Но ето, обитаващият в девицата нечист дух сам, по Божия заповед, проговорил:
- Никой не може да ме изгони оттук, освен юношата Трифон.
Царят веднага изпратил навсякъде да го търсят. При царя били водени много хора, носещи това име, но нито един от тях не могъл да изгони беса от царската дъщеря. Накрая довели светия юноша, когото намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро - тогава той бил на седемнадесет години. Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, започнал още по-силно да мъчи девицата и силно завикал:
- Не мога повече да живея тук, защото се приближава Трифон и на третия ден ще дойде тук, не мога повече да търпя.
Като изкрещял така, нечистият дух излязъл от девицата.
На третия ден в града пристигнал свети Трифон и веднага бил доведен в царските палати, където бил приет много любезно от царя, защото в него царят познал юношата, за когото споменавал дяволът, излизайки от девицата. Но за да се убеди по-добре в това, че именно той е изцелил дъщеря му, царят го умолявал да му покаже дявола лично, така че той да може да го види с телесните си очи. Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и силна власт над нечистите духове. На седмия ден, при изгрев слънце, царят дошъл при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола. Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му казал:
- На тебе казвам, душе нечисти, н името на моя Господ Иисус Христос, яви се лично пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и безсрамен образ, и им яви своята немощ.
И дяволът на часа застанал пред всички в образа на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята. Светецът се обърнал към него с въпроса:
- Кой те изпрати тук, демоне, за да влезеш в девицата, и как дръзна да влезеш в създадената но образ Божий, сам бидейки толкова безобразен и немощен и изпълнен с всякаква мерзост?
Дяволът отговорил:
- Аз съм изпратен тук от моя баща - сатаната, началник на всяко зло, пребиваващ в ада, от когото съм получил заповед да мъча тази девица.
Тогава светецът отново го попитал:
- Кой ви е дал власт да посягате на Божието създание? Демонът, макар и против желанието си, но принуждаван от невидимата Божия сила, трябвало да каже истината.
- Ние нямаме власт над тези - казал той, - които познават Бога и вярват в Неговия Единороден Син - Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук - от тези хора ние бягаме със страх и само когато ни бъде допуснато, им причиняваме леки изкушения отвън. А които не вярват в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, вършат угодни на нас дела - над такива получаваме пълна власт, за да ги мъчим. Угодни на нас дела са: идолопоклонство, хула, прелюбодеяние, чародейство, завист, убийство, гордост; в такива и подобни на тях дела хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, самоволно стават наши приятели и заедно с нас получават вечни мъки.
Като чули това, царят и обкръжаващите го били поразени от голям страх и се изпълнили с ужас; и мнозина, оставяйки нечестието, повярвали в Христа; а вярващите още повече се утвърдили във вярата си и прославили Бога.
Царят щедро обдарил светеца и го отпуснал с мир, но светецът раздал всичко, което получил, по пътя на бедните; а сам, като се върнал в отечеството си, се отдал на обичайните си дела, изцелявайки недъгавите и благоугаждайки на Бога със свят и непорочен живот.
След Гордиан римския престол заел Филип, който царувал кратко, бидейки убит от своите войници; а след него се възцарил свирепият Деций, който повдигнал жестоко гонение срещу християните; по време на това гонение били убити безбройно множество християни, при което много от боязливите, страхувайки се от ужасните мъки, се отрекли от Христа и се склонили към идолопоклонство. Този цар издал заповед на своите епарси и игемони навсякъде да преследват християните и да ги убиват безпощадно. На изток по това време бил епарх някой си Акилин; на него било донесено, че Трифон изповядва Христовата вяра и обхождайки различни страни, лекува болните като много опитен лекар, и в същото време учи всички да вярват в Христа и с това прелъстява мнозина; че не слуша царските заповеди и се надсмива над всички богове. Веднага били изпратени войници да го търсят и скоро го намерили: защото не може да се укрие светилник, горящ от рей пост по Бога и светещ с вяра и добри дела. Но и сам светецът, като узнал, че го търсят, не бягал в пустинята и не се криел но планини и земни пропасти, но въоръжил се с молитвата и кръстното знамение, смело излязъл при търсещите го, сам се предал в ръцете им и с радост се отправил към епарха Акилин, който по това време се намирал в Никея. Когато Акилин, заобиколен от оръженосци, началници, слуги и множество народ, седнал в съда, Помпиан, скринарий с висок чин, му казал:
- Ето, юношата от град Апамея, изпратен при твое величество, предстои пред светлия съд на твоята власт.
Акилин казал:
- Предстоящият нека ни каже своето име, отечество и коя е богинята на съдбата му.
Светецът отговорил:
- Името ми е Трифон, отечеството ми - село Кампсада, близо до град Апамея, богиня на съдбата или фортуна, както вие казвате, не признаваме, защото вярваме, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от движението на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се ръководя от своята свободна воля, служейки единствено на Христа. Христос е моята вяра, Христос е моята похвала и венец на моята слава.
На това епархът казал:
- Вероятно ти и до ден-днешен не си чул за царската заповед, според която всеки, който нарича себе си християнин и не се покланя на боговете, трябва да умре от жестока смърт; и така, вразуми се и остави своята лъжлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огъня.
Но светецът възкликнал:
- О, ако мога да се удостоя чрез огън и всякакви мъки да приема смърт за името на Иисуса Христа, моя Господ и Бог!
Епархът продължил:
- Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете, защото виждам, че ти, макар и да си млад по тяло, имаш съвършен разум и не желая да умреш със зла смърт!
- Ще имам съвършен разум - отговорил светецът, - когато принеса на моя Бог съвършено изповядване, и ако запазя неизменна, като многоценно съкровище, благочестивата вяра в Него, и стана жертва за Този, Който Сам принесе Себе Си в жертва заради мене.
Тогава епархът, заплашвайки, с гняв изкрещял:
- Ще предам тялото ти на огън, а душата ти ще укротя с най-жестоки наказания.
След това епархът Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе още по-големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, защото при силния студ нозете му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си - и стъпалата му се пропукали, но мъченикът, устремил погледа си към Бога, и пламтейки от любов към Него, не смятал тези мъчения за нищо.
Епархът заповядал да отведат снетеца в тъмница; а сам отишъл в близките предели на страната, оставайки там известно време. След завръщането си в Никся епархът се явил в съдилището, отново го извикал и му качал:
- Продължителното пребиваване вьв вериги не те ли на учи да се подчиняваш на царската заповед и да се обърнеш към боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос - отговорил светецът, - на Когото служа с чист ум, Който ме е поучил и утвърдил, за да мога неизменно и непоколебимо да запазя вярата в Него: затова на Него, Единия истинен Цар и Бог, се подчинявам и към Него прибягвам, а твоята царска гордост презирам и от почитаните от вас богове се отвращавам.
Епархът силно се озлобил и закрещял на слугите:
- Забийте остри гвоздеи в нозете му, водете го из града и го бийте.
Слугите веднага изпълнили заповедта на мъчителя. Започнали да водят, или по-точно, да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни страдания както от забитите в нозете му гвоздеи, така и от силния студ, поради суровата зима. Но великият страдалец, имайки пред духовните си очи Христа и гледайки към бъдещата награда, понасял всичко с велико търпение и радост. Тогава, пламнал от още по-силна злоба, мъчителят заповядал отново да го окачат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да обгарят със свещи. Слугите изпълнили това с голямо старание; но внезапно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прекрасен венец от небето; поразени от това видение, мъчителите от страх паднали на земята.
След това мъчителят, като заповядал да развържат светеца и го повикал при себе си, започнал с ласкателство да го утешава, казвайки:
- Трифоне, принеси жертва на великия Зевс и се поклони па царския образ и ще те пусна.
Но светият с усмивка му отговорил:
- Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се сьчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог.
Като изслушал тези думи, Акилин се удивил на дръзновението на светеца и, разгневен, заповядал да го бият най-немилостиво; войниците го изтезавали в продължение на много часове по най-жесток начин.
Накрая мъчителят, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от Христа, произнесъл следната окончателна присъда:
- Трифон Апамейски, противящ се на царската заповед, и след много и различни мъки не пожелал да принесе жертва на боговете, трябва да бъде наказан с отсичане на главата.
И войниците веднага извели мъченика извън града на мястото на посичането. Още преди войниците да успеят да отсекат главата му, Господ взел душата му; а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за защита на своя град. Но светецът им се явил във видение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото родно място - и тази заповед била изпълнена.
Така свети Трифон, от ранна възраст посветен на Бога, привел множество хора към Христа и изцелил мнозина от болестите им, след големи мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

"Трифон Зарезан"
Първа резитба в деня на св. мъченик Трифон.

Източник: aktualno.com

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.
Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".
Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан".
На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.
След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".
След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да "разреши проблема" с честването на "Трифон зарезан".

 

По материали от pravoslavieto.com (http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm)