Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Българското Соколарство

soko.plovdiv.3БАЗГП участва в ХХ-то юбилейно изложение “Природа, лов, риболов” в Пловдив

Зам.-министърът на земеделието д-р Валентина Маринова откри ХХ-та изложба “Природа, лов, риболов” днес в Международния панаир Пловдив.

Българската соколарска асоциация  е традиционен гост на изложението и във всички панаирни дни предлага възможност за близка среща на посетителите с красивите пернати хищници.

Тази година асоциацията е подготвила изненада – две презентации и лекции на тема хищни птици, включени в съботната панаирна програма.

bf02.jpg

Организацията на ООН за образование, наука и култура - ЮНЕСКО, призна соколарството за традиционен ловен метод и го включи в своя списък на постиженията на човечеството, достойни за съхранение и предаване на поколенията. На специална церемония в столицата на Кения – Найроби, в присъствието на генералния директор на ЮНЕСКО – Ирина Бокова, днес соколарството бе признато за нематериално културно наследство* и така получи своето дълго чакано признание. „Още преди времето на пирамидите соколарството е било разпространено като ловен метод. Бащи предавали уменията на децата си близо 200 поколения, пренасяйки това изкуство и традиция до наши дни”, бе изтъкнато по време на срещата.

 

 

Соколари и колеги-ловци от 18 страни се събраха в Европейския Парламент в Брюксел, за да представят уникална изложба IAF и FACE (European Federation for Hunting and Conservation): 4000 ГОДИНИ ЛОВНО ИЗКУСТВО. Целта на събитието, съсояло се от 6 до 9 ноември т.г., бе да покаже международните културни аспекти на соколарството. С много вкус бяха подредени снимки, соколарско оборудване, инструменти, книги и исторически артефакти, които да покажат специфичните особености и красотата на изкуството, както и глобалния характер на древното културно наследство.

Изложбата бе шанс за соколарите да се срещнат с колегите ловци, другите природозащитници и най-вече законотворците в ЕС, а за членовете на Европейския Парламент това бе вълнуваща възможност не само да се запазнаят отблизо с това хилядолетно изкуство, но и да придобият по-широка информация за ползите от неговото упражняване.

 

Домакин на събитието бе Богдан Марцинкевич, член на ЕП. Всеки член на общо 742-та представители на ЕП бе поканен да посети четиридневната изложба. Тя бе уважена и от президента на Вътрешната Група за устойчив начин на ловуване към Европейския Парламент – г-жа Вероник Матиу, както и от други парламентарни представители, високопоставени членове на ЮНЕСКО, на националните мисии и посолства, НПО и ловни организации.


Френският и полският депутати от ЕП – Вероник Матиу и Богдан Марцинкевиц поднесоха встъпителни речи, а към тях се присъедини президентът на Съвета по култура и образование в ЕП – Дорис Пак, както и г-н Джовани Бана, вицепрезидент на FACE; главният секретар на FACE – Ангъс Мидълтън и президента на IAF – Франк Бонд.
Жак ван Гервен, уредник на музея Valkenwaard, показа занаятчийски направени качулки. Той представи кратък филм „Соколарството, нашето нематериално живо наследство” за основните контури на вече признатото от ЮНЕСКО соколарство.


Гостите с удоволствие си направиха снимки за спомен със соколи и ястреби, предоставени от белгийският соколарски клуб „Club Marie de Bourgogne”.

За първи път в историята на ЕП се дава разрешение броят на посетителите на изложба да превиши 50 души. Също за първи път представители на фауната бяха допуснати в сградата на Европейския Парламент. Това наистина изключително разрешение, дадено лично от президента на ЕП, е поредното доказателство за уважението, което съвременна Европа демонстрира към древното изкуство, вече разпознатото и от ЮНЕСКО като световно значимо нематериално културно наследство за човечеството.

 

 

 

 

 

 

  Масовото използване на вид пестицид е основна причина за изчезване на птици в Европа, сочи доклад, цитиран от ВВС. Пестицидът имидахлорид е широко използван в селското стопанство за борба с вредителите. Според холандски учени, обаче химикалът е отговорен за силното намаляване в броя на видовете птици.
Имидахлоридът е един от многобройните неоникотиноиди, които през 90-те години на 20 век бяха въведени като щадящ природата начин за справянето с вредителите по селскостопанските култури. В момента те заемат около 40% от пазара на пестициди в света.
Тяхното използване обаче постепенно поражда опасения за влиянието им върху околната среда. Редица проучвания свързват неоникотиноидите с изчезването на пчелите, а наскоро учени заявиха, че химикалите нанасят вреди на много полезни за природата видове.
Сега, за първи път в проучване на холандски изследователи се прави връзка между имидахлорида и намаляването на броя на птиците.