Някой би помислил, че става дума за смяна на ръководни постове, смяна на влияние и тн. Но, не! Причините са далеч по-сериозни. Става въпрос за тазгодишното линеене на младите птици в Българската Асоциация за Запазване на Грабливите Птици и "Празника на перото".
Една година се изтърколи, откакто пристигнаха новите пернати попълнения в Соколарската
Асоциация. Преди 16 месеца поредната партида от млади птици на БАЗГП току що беше пристигнала и сияеше със своето първо, младежко оперение. На днешния ден, въпреки че все още не е завършеното линеенето, дългоочакваната промяна при младите клубни птици беше причина за състоялата се скоро в София неофициална среща на Соколарската Асоциация. Имаше сериозни дебати и разпалени коментари относно всяка изложена птица.
Туюк като бебе Юрта на 3 месеца
Най-открояваща се оказа женската клубна хибридка Туюк Кисийн, която е и неделима част от голямото семейство на г-н Якимов. Тя рязко се открояваше със своя нов външен вид от другите млади представители, като събираше погледите на присъстващите. До скоро тъмнокафявия гръб сега отстъпва място на големи светло-охристи петна и линии, които с годините има вероятност да нарастват, като така обещават по-светъл общ тон на гърба. Предната част – гуша, гърди, корем, слабини са вече с много силно изсветляване. Тъмните райета по главата също изсветляват, което сочи, че интензивната загуба на по-тъмни петна ще се задържи като тенденция и птицата ще придобива все по-светъл отенък с всяка година.
Туюк на годинка -полуанфас Туюк на една годинка - в гръб Туюк на годинка - в лице
Друга една високопоставена дама беше от представителите на алтайските ловни соколи. Младата Юрта с азиатски корени, впечатли не само журито на срещата, но и присъстващите соколари и гости на събитието. Нейният по-тъмен фон, рязко се отличаваше по цвят от този на нейната посестрима. Юрта бе започнала да придобива доста интересен общ фон на гърба, като от тъмно кафяв дюс, който се бе задържал до началото на лятото, в сегашния общ тон преобладаваше тъмно сиво-черното, като всяко покривно перо бе изпъстрено с напречни хоризонтални ивици от двете страни на оста.
Снежко на 8 месеца - лице, гръб Снежко на две години - лице, гръб
От представителите на мъжкия пол достоен кандидат беше хибридът "Снежко", който продължи тенденцията към изсветляване и доказа мнението на европейски специалисти от миналата година, че общият му цвят на гърба върви към близост с този на скитника. Потвърди се и тенденцията за общо изсветляване на главата, гушата, гърдите, корема и слабините, а опашката бе запазила общите щрихи и цвят на скитника. Явно не напразно Павел Якимов бе "измъкнал из под носа" птицата на един от заинтересувалите се емири от ОАЕ. Красивият и работлив хибрид е на почит в семейството на друг един изтъкнат член на БАЗГП - г-н Любенов, който се счита за един от разбиращите по отношение на работата с мъжки соколи.
Юрта на една година - лице, гръб Пацо и Юрта - в очакване на гласуването
Другите участници имаха значително по-предвидими промени в своето оперение и не се класираха на финала А. Още една алтайска соколица, Пипи, също имаше раздвижване в оперението си, но тъй като не контрастираше достатъчно, за да се нареди сред призьорите, получи достойното първо място на финал Б. №3 запази цвета си от миналата и по-миналата години, като общия фон този път бе по-тъмен. Кривчо този път се нареди пред половинката си Марахуте, като така се задържа отново във финал Б, въпреки, че от миналогодишното му представяне го делеше едно място, по-надолу.
Още един сигурен призьор не можа да се присъедини към надпреварата. За успокоение на г-н Якимов до края на състезанието достойната конкуренция на Туюк, хибридката Снежанка не можа да се появи, тъй като нейната тренировка в този момент беше извън София. Поради тази причина нямаше как да блесне с цялата си красота.
Крайният резултат в съревнованието за разцветка - финал А:
1 място – Туюк Кисийн
2 място – Юрта
3 място – Снежко
Краен резултат в съревнованието за разцветка - финал Б:
1 място – Пипи
2 място – №3 (Хари)
3 място – Кривчо
Нямаше как да не се сетим за един от най-вероятните кандидати за слава, който за съжаление никога нямаше да смени перата си. Мъжкият алтайски ловен сокол на Анани Любенов за винаги остави земните полети, разстрелян от неизвестен за сега извършител на 23 септември 2007 г. Бракониерската постъпка беше разпространена от медиите и намери симпатии даже и сред най-крайните противници на Соколарската идея. Споменът за "Ловния" се върна за момент и всички си припомниха за приятелството между Анани и неговия пернат другар "Ловния".
"Ловният" на 4 месеца
В сърцата ни остава надеждата, че въпреки всички трудности, през които законните соколари на България преминават, птиците им ще продължат да се реят в небесата и ще радват всички с красота и грациозност. А ние, застанали на стотици метри под тях, чинно и тръпнейки ще очакваме заветния мах. Защото в гърдите ни тупти по едно голямо Соколарско сърце.
Един материал на Мария Ястребовска