ИНТЕРВЮ
с
Патрик Морел
Президент на IAF – Международната Соколарска Асоциация и почетен член на БАЗГП
Визитна картичка:
Име: Патрик Морел
Година и място на раждане: Белгия, 1949 г.
Семеен статут: Женен
Професия: Агент по недвижими имоти
Позиция в IAF – Международната Соколарска Асоциация: Член на Управителният съвет и президент на IAF
Здравей, Патрик!
Ти си един от хората, които ни подкрепят в усилията за възстановяване на Соколарството в България. По време на твоето президенство в IAF БАЗГП беше приета като неин член. Също така, благодарение на теб ние се сдобихме с първите законни хищни птици в България преди една година. Освен това на годишната среща на IAF в САЩ ти стана почетен член на БАЗГП.
Причината за това интервю е желанието ни да запознаем всички, които се интересуват от соколарство и да помогнем на нашето слабо Българско Соколарство да стъпи на крака и да стане по-силно от сега.
Ето и първият ми въпрос,
1. Кой е Патрик Морел, всъщност? Кажи ни нещо повече за себе си.
Патрик Морел прекарва много време с това да облита многобройните си соколи и да пише книга за Соколарството. Също така съм Президент на Белгийската Соколарска Асоциация и все още замесен в различни работни групи в IAF: Председател на работната група на IAF за UNESCO и координатор на годишните срещи.
2. Какво означава думата „Соколарство” за теб? Какво е първото ти впечатление, което изплува в съзнанието ти?
Начин на живот и търсене на неща, на предизвикателства, които надминават представите на човека. Соколарството не страда от посредственост. Соколите и ястребите са толкова прекрасни, превъзходни птици, че заслужават най-голямото уважение и пълно отдаване и ангажираност. Соколарството, като занимание е на „пълно работно време”. Моето мото е „quo ascendant” – „колко високо ще летят”.
3. Кога и как започна да се занимаваш с хищни птици и Соколарство?
Започнах като 15-годишно момче през 1965 с врабчари (малки ястреби) и в същото време с млади, ненавършили една година диви скитници от Пакистан.
4. Как семейството ти възприема изкуството на ловът с хищни птици и твоите интереси в него?
Аз вече бях соколар, когато срещнах съпругата си и след това се оженихме. Така, че тя предварително знаеше какво означава Соколарството. Моята жена се наслаждава на Соколарството и редовно се присъединява. Заедно прекарваме повечето от почивните си дни на лов зад граница – Шотландия, Испания, САЩ и др.
5. Ти имаше много успешен мандат като Президент на IAF. Според теб придвижи ли се Соколарството напред през този период? По-благосклонно ли се отнася обществото и нашите „зелени” колеги сега?
Соколарството се развива много бързо. Има повече приемане и одобрение сред хората и обикновения човек в частност. Но също така среща повече и повече опозиция от противниците, като резултат от увеличения брой на хора, които само отглеждат хищни птици без да ловуват с тях.
6. Как съвременното международно Соколарство се въприема сред общество?
Преди 15-20 години соколарите бяха считани за „черните овце”. Междувременно IAF беше приета като пълноправен член на IUCN и в момента има запазено място до тези на TRAFFIC, WWF и др., в големите международни конференции. Понастоящем IAF е напълно призната и приета навсякъде, където присъства. Не можеш да си представиш разликата: от „врагове”, сега сме не само „изтърпявани”, „толерирани”, но вече дълбоко приемани като надежден партньор и се асоциираме и свързваме с проекти и нови закони (например в CITES – виж паспортите; или в Европейската Комисия – последната ORNIS Комисия; или в Бернската Конвенция – виж проблема с чуждите видове; или в Бонската Конвенция – проблемът с мигриращите видове – ловният сокол и дроплата). Навсякъде Соколарството може да бъде поставено под въпрос или с лоша репутация, но властите се съветват с IAF и търсят нейното мнение. Това означава огромна промяна в манталитета и разсъжденията. И това, вероятно е каквото постигнах, с помощта и на други разбира се, по време на моето президентство.
7. Имаме ли нужда от IAF като международно Соколарско обединение и каква е целта на IAF?
Съвременният свят е свят на глобализация. Ако един проблем засяга някоя страна, лесно може да бъде „изнесен” до друга. Всички ние трябва да сме много внимателни, защото всичко е с международен отклик. Например, птичия грип имаше световно влияние и може да попречи на придвижването на всички хищни птици по света. Даже вече и американците го осъзнаха. Съвременото Соколарство е глобализация. Главната цел на IAF е да представлява и защитава Соколарството в световен мащаб.
8. Какво е мнението на Белгийските власти за Соколарството?
Соколарството е много добре прието. Във Валонският Район, например имаме удължен сезон за лов с хищни птици. Соколарството е в процес да бъде разпознато като нематериално културно наследство на Белгия. Когато бъде признато, следващата стъпка ще бъде световното му признаване в UNESCO.
9. Соколарството е индивидуален спорт за открито. Могат ли да бъдат обвинявани тези соколари, които седят настрана от обществените проблеми, наблюдавайки безучастно, без да подкрепят и представят доброто име на Соколарството сред обществото?
Това е било и вероятно винаги ще бъде като линия на поведение: соколарите са егоисти и искат само едно нещо – да могат да си вършат собствените дела, собствената работа. Те не искат да се ангажират заради други. Ти добре знаеш това.
10. Ако трябва да представиш изкуството на ловът с хищни птици на някой начинаещ, какво ще му кажеш?
Никога не започвай!!!
11. Кой е най-честият съвет, който му даваш?
Обезкуражавам го и му казвам, че Соколарството е страст и като всяка страст отнема време, а също и може да коства семейство и професия.
12. Как преценяваш качествата на новодошлия?
Каня го да гледа какво правят моите соколи и така мога да преценя само като наблюдавам поведението му.
13. Има ли някаква подготовка за начинаещите в Белгия? Трябва ли да бъдат наблюдавани, съветвани, тествани преди да им се позволи да се занимават с хищни птици?
Обичайната практика е да се следва „наставник”, т.е. майстор, учител, експерт в продължение за един или два сезона (разбирай ловни сезона) преди да имат възможност да започнат с птица. Разбира се, начинаещият трябва да притежава цялата нужна екипировка и материали, място да приютяване, както и терен за тренировка и лов, преди да започне.
14. Какви видове и колко птици си имал през живота си като соколар до този момент?
Облитал съм само няколко „късокрили” – 4-5 врабчара, и 3 кокошкара. Но съм облитал всички видове соколи, като основно скитници и 8 северни сокола. Като количество съм облитал някъде над 100 сокола, от голишарчета, отгледани в неволя, „хакнати”, а също и млади ненавършили година и възрастни мигриращи птици.
15. Колко птици имаш сега в и извън Белгия?
Около десет.
16. Какви птици облиташ в момента?
Сега съм с чучулигар, 4 скитника и един мъжки северен сокол. През новия сезон планирам да облитам същите соколи и да започна с два нови сокола.
17. Ако имаш възможност да избираш която и да е птица или птици, от който и да е вид или хибрид и пол, какво би искал да опиташ? Защо? Моля те, обясни!
Моите предпочитания винаги са били насочени към големите мъжки соколи или много малки женски соколи, като рижавоглавите скитници или пустиннитесоколи. Харесва ми да облитам различни видове и да сравнявам стила им.
18. Мислиш ли, че има още нещо, което може да се направи за Соколарството в световен план?
Има още много какво да се направи! Доверявам се на соколарите да „намират” проблеми всяка седмица. Това приблизително беше, докато аз бях президент.
19. Как мислиш, че Соколарството е оцеляло през вековете и как ще оцелее от тук нататък? Има ли бъдеше за соколарството?
Соколарството в голяма степен е много по-лесно сега, отколкото в миналото. Соколарите вече могат лесно да си намерят птици. Проблемът ще бъде липсата на дивеч и загубата на подходящи местообитания за лов и подмяната на „истинското” Соколарство от нещо друго, което не е Соколарство – демонстрации, въздушни изпитания и тн.
20. Какво би казал за страните, където Соколарството е все още забранено? Какви мерки и стъпки те трябва да предприемат?
Трябва да се разглежда случай по случай. Най-доброто е да се срещат с властите и да се започне диалог с тях, представяйки пълният набор от аргументи. Най-лошото, което може да се направи е да се започнат караници или да се оспорват техните решения.
21. Какъв е твоят съвет към тези нови страни-членки, които възнамеряват да се присъединят към IAF (Международната Соколарска Асоциация)?
Бих ги окуражил, но и ще ги помоля да „изчистят” Соколарството в техните страни. Картината трябва да е ясна, чиста защото IAF не може да ги подкрепи, ако има срещу тях някакви уличаващи факти.
22. Ти знаеш за нашите усилия за възстановяване на българското Соколарство. Какъв би бил твоят съвет към българските соколари? Какво би ни посъветвал? Как трябва да продължим? Какво би трябвало да направим?
Помолете за среща отговорните в Министрествата и се опитайте да ги убедите – ако е необходимо, придружени с чужди представители.
23. Една от големите неправителствени организации в България коментира, че всъщност Peregrine Fund нищо не е направил за увеличаване на популацията на сокола скитник в САЩ. Те казват, че тя се е възстановила от само себе си, понеже било преустановено използването на ДДТ-то. Как ще коментираш това?
Това не е вярно. Скитникът беше почти изчезнал от огромни територии. Сега е възстановен. В някои страни в Европа скитникът се възстанови без помощта на соколари.
24. Ако имаш възможност, какво би направил в международен план, което е свързано със соколарството и дивият свят?
Моето желание би било да се опитам да хармонизирам различните национални закони. Например, да има достъп до диви хищни птици, където популациите могат да си го позволят и да има по-дълги сезони навсякъде.
25. Кога планираш да публикуваш своята книга?
Надявам се да дам черновата на издателя след два месеца. Книгата ще бъде публикувна първо на френски и се надявам да имам възможността да я дам за превод на английски. Контактувам с испански редактор, който иска да я преведе на испански. Вече дадох своя принос за една английска книга (най-вече с прекрасни снимки) редактирана от един иранец, Хюсеин Амиршадехи. Ще има три част в нея (една за европейското соколарство и общо описание какво е соколарството), една за соколарството в САЩ и една за соколарството в Азия и Средния Изток. Аз написах първата част и книгата ще трябва да се публикува в края на това лято.
А ти какво направи със своя проект за книга?
Те всъщност са три. Бавно напредвам. Както добре знаеш, това изисква много свободно време...
26. Какво мислиш за нашия Соколарски сайт – www.sokolarstvo.eu и www.falconrybg.eu ?
Погледнах сайта – прекрасен е!
(публикува се със съкращения)