Километрите бясно летяха под колелата на джипа. Разговорите - за птиците, предстоящи събития, лов - стихваха само в моментите, когато някой спеше. 2000-те километра до заветната цел бързо намаляваха и с всеки час се приближаваше дългоочакваната Соколарска сбирка.
Годишните срещи на Международната Соколарска Асоциация - IAF, бяха бленувани от нас, българските соколари събития, а присъствието ни на тези интернационални форуми с всяка година ставаше все по-наложително и осезаемо. Едва дочаквахме една година да се изтърколи и се стягахме за поредната среща по широкия и красив бял свят.
Соколарските срещи се отличават със своята жизнерадостност, солидарност и близки отношения. Там всички са не само колеги и приятели, но и страдалци. Каквито сме ние. Там хора като нас получават утеха, подкрепа и много полезни съвети, които да приложат на практика в държавите си. На тези срещи ние сме сред свои!
И така, след близо 20 часов изпълнен с емоции и очакване автомобилен преход ние пристигнахме до заветната дестинация. Пристигнахме късно през нощта, но въпреки това ни очакваха. Настанихме се и излязохме на разходка да се разтъпчем из нощен Сезан. Приятно украсените малки улички на провинциалното градче носеха неповторимо очарование и спокойствие. Разглеждахме малките спретнати къщички, които стояха като сгушени насред светлините на града. След половин час се прибрахме в хотела. Чакаше ни ден изпъстрен с преживявания.
Събудихме се от лекия хлад и жужащия провинциален град. Ранната утрин обещаваше приятни и познати емоции. Нашите приятели започваха да се събират и да пълнят малкото семейно хотелче. Още два големи хотела бяха ангажирани с международната гилдия. На официалната закуска се събрахме всички пристигнали до момента. Приветствия на различни езици се чуваха около нас. Толкова познати лица. Проправяйки си път до масата се ръкувахме няколко десетки пъти. До нас застана известна физиономия. Загледахме се. Това беше Роджър Ъптън - една от легендите в Соколарството. Общността го приветстваше. Заговорихме се. Споделихме притеснения, идеи. Коментирахме птици, екипировка и лов. От него получихме и добри съвети. Оказа се изключително интересен и сърдечен човек.
Очи в очи с живата история. Нашите колеги Анани и Павел Якимов, рамо до рамо с Роджър Ъптън - един от малцината останали живи колоси на съвременното Соколарство
След закуската дадена от френския соколарски клуб по случай началото на срещата, всички делегати се събраха в залата за конференции. Всеки зае своето място.
Следваха традиционните встъпителни слова на президента Франк Бонд и домакините от френския соколарски клуб.
След гостоприемните благопожелания първи получи думата представителя на френското Министерство по Околната среда, заместник министърът на земеделието г-н Пиер Бланше. Той поздрави с добре дошли присъстващите и сподели, че за него е голяма чест да приветства на френска земя соколарите от всички националности. Също така г-н Бланше спомена, че за него е привилегия да види с очите си заниманията със соколи и изказа признателността си към усилията, които соколарите полагат, за да запазят хищните птици и древния спорт на международно ниво. След тези приветствени слова, представителя на френското Министерство на Околната среда се оттегли под бурните ръкопляскания на делегатите.
Ние, българските соколари, бяхме особено впечатлени от изказването на почетния гост. В него по недвусмислен начин се разбираше положителното отношение на френското правителство към древното соколарско изкуство, считано за част от историческото наследство на страната.
След това започна срещата на IAF. Всеки член от управителния съвет изнесе своя доклад. Делегатите имаха възможност да се запознаят с редица предстоящи проекти и различни решения. Обсъждаха се и не малко административни въпроси. Персонални практически съвети бяха отправени към различни страни. След няколко часа разговори първия ден от срещата мина. Ранният следобед дойде.
Прибрахме се в хотела и скоро, преоблечени и освежени, излязохме и поехме на път за Париж. Както винаги незаспиващият град блестеше от уличните светлини. Ата и Бахит се оглеждаха любопитно. Ние бяхме по-подготвени. Не за първи път посещавахме тази столица.
Анани, Ата, Павел и Баха - една чудесна дружба сред прекрасния "Шанз'Е'лизе" и неутразимия "Парижки Ню Йорк"
Пълни с впечатления се прибрахме в хотела. Разговорите в ресторанта не спираха до късно. Емоците не ни позволяваха да заспим. Все пак натрупалата се умора от деня си каза своето и всеки се отправи по стаите си.
Сутринта дойде бързо. Започнаха проготовленията за годишните доклади. Всеки от делегатите беше развълнуван. Предстоеше изслушване на всеки един от тях.
Анани Любенов и Павел Якимов позират пред трансперанта по случай годишната среща на Международната Соколарска Асоциация - IAF
Изказванията се ръководеха от Франк Бонд и Патрик Морел. Всеки от делегатите изчакваше чинно реда си. ръководеха изказванията. По-голямата част от представителите на страните членки говореха поне още един чужд език, което облекчаваше работата по преводите за докладите.
След няколко десетки доклада и две почивки вече беше късен следобед. Делегатите се върнаха по хотелите си. И пак дойде време за разходка из романтичния Париж. Българската делегация се бе въоръжила с фотоапарати и камери. Подобно на японски туристи, нашата смесена българо-туркмено-казашка група се носеше по улиците на Париж с неповторимия си мултинационален колорит и радваше френската есенна вечер с много екзотика и звънлив смях. Късно вечерта групата пристигна в хотела и след час мъжки разговори хората се прибраха по стаите си. Утре беше време за лов.
...И както се пише в "Книгата на св. Албан" ... "...За дамата - Чучулигарът"
Поредната хладна сутрин в местността на шампанското. Денят е в своя зенит. Соколарите постепенно се събират. Птиците спокойно очакват ловния ден. Кучетата прискимтяват възбудено. След задължителните пояснения е време да се разпределят групите. Соколите - първа група отива в местността..."Еди коя си", втора - "Еди къде си"...и тн. Ястребите - там, орлите - там. Харисите - с ястребите. Отговорниците на групите се назначават. Въпроси? Няма! Наслука! Всички излизат навън. Някой и друг неразбрал се щура между колите. Последно търсене на свободни места по колите и колоните потеглят. И ето ловният ден започва.
Женски скитник преди лова Мъжки чучулигар - малък сокол, но с голямо сърце
След двайсет минутно каране по асфалта навлязохме по черен път. Не след дълго колоната спря. Следотърсачите слязоха. Теренът се оглеждаше с бинокли. След това кучетата се пуснаха и скоро надушиха първото ято. Кратко обсъждане и решението бе взето. Първи излезе възрастен господин от Германия. Мъжки скитник седеше спокойно на ръкавицата му. Соколаря пусна телеметрията и навлезе в полето, което се намираше между две малки горички. Избирайки позицията си, той махна качулката на птицата и вдигна внимателно ръка. Мъникът знаеше много добре какво трябва да прави - отръска пера и отскачи пъргаво от ръкавицата. С отривисти резки махове се насочи в спирала нагоре. Кучетата седяха все още на стойка. Всички притихнаха. Фотографи и хора с камери също заеха удобни позиции. Вниманието на всички бе приковано в пернатия ловец. ...Но какво става? Още недовършил изкачването си скитника бе изненадан от сигнала за атака. Ятото напусна прикритието си по-рано. Германеца извиква за атака. Малкия се спусна. Ятото профуча над първите автомобили и влезе в храсталака на близката горичка. Скитника мина над върховете на дърветата и продължи нататък. Някой влезе в горичката и изплаши част от яребиците. Този път в другата посока. Беше безмислено. Германеца извика птицата си. Скоро животното седеше на ръкавицата му и дояждаше един крак от пъдпъдък. Приближи. Какво стана, го питаме? Обясни ни, че ятото скочило по-рано от колкото птицата и той очаквали. Решил все пак да пробва и извикал за атака, но безуспешно. Докато той продължаваше разпалено да обяснява, на полето друга двойка се готвеше за атака. Част от голямото ято все още беше на полето. Този път беше ред на Хосе Мануел - нашия испански колега. Бавно смъкна качулката и вдигна ръка. Дребната женска скитничка спокойно се огледа. Отърси пера и се обърна. Явно не бързаше да излети. И Хосе Мануел не бързаше да я пришпорва. Последен поглед и хоп, "брукейката" скочи от ръкавицата. Набираше бързо височина. Две кучета със стопаните си от долу бяха вече "обработили" терена. Соколаря не изчака дълго. Даде сигнал на кучетата и ятото се вдигна с шум. Сокола не изчака команда и веднага атакува. Спускайки се след ятото той махаше с криле. Наближи една от птиците и ние помислихме, че ще я удари. Но безуспешно. Птицата пропусна, а животните се забиха в другата рехава горичка. Докато Хосе Мануел прибираше птицата си няколко човека пуснаха кучетата си. Едно момче, пак испанец, излезе напред с европейска скитничка. Всички се качихме по колите и се насочихме към следващото поле. Наблюдавахме полета на скитничката от колата. Въпреки, че и тя беше добре тренирана, пак не успя да удари. Яребиците изобилстваха тук. Разбрах защо всички идваха по тези места, за да ловуват.
Вечерта, както обикновено, мина пак в разгорещени разговори и шеги. Но за разлика от друг път, сега се разискваше общата тема между Жан-Клод - нашия домакин - и Анани, която беше: "Тегло на мъжки Северен Х Скитник". Тези приказки отнесоха двамата запалени соколари в продължителни коментари. Небезизвестният специалист от САЩ, Шон, също се присъедини към приятелския разговор, тъй като и трите му настоящи птици бяха мъжки хибриди между северен сокол и сокол скитник. Неговите съвети бяха особено полезни. Покрай разгорещения разговор се насъбраха и други колеги и в един момент темата наподоби неофициален форум. Резултатът - колегата Анани Любенов се оказа, че притежава прекрасен екземпляр.
Това, което повечето хора на този форум не знаеха, беше, че птицата на Анани първоначално бе предназначена за един от емирите в ОАЕ. Животното притежаваше гените на изключителни родители и бе специално селекционирано за богатия арабин. За голям късмет на сегашния и собственик причината да я притежава беше, както щастливата случайност, че транспорта за птицата не бе дошъл навреме, така и добрата дружба между Павел Якимов и един от елитните германски развъдчици, добре известен на кралското семейство. По тази и още една-две други причини сега въпросната изключителна птица беше част от голямото семейство на г-н Любенов.
Ляво: Момент от разсъжденията на домакина Жан-Клод с неговия сокол. Анани вече ликува - неговият хибрид се оказа призьор по тегло и екстериор
Дясно: Един от интересните пернати ловци на срещата - мъжки бухал
На следващия ден лова започна рано. Българските, туркменските и казахските соколари бяха решили този път да се присъединят към групата на орлите и ястребите, като по памет предполагаха, че ще видят подобен като лова в Чехия през 2004 година. Но без да искат бяха сгрешили. Зайците не допускаха много близо орлите и ястреби. Атаките бяха дълги и вяли, а ястребите се изложиха най-много. Стадото сърни, които пасяха на около петстотин метра в далечината, също не позволиха на соколарите да се приближат и отрано избягаха надалече. Балкано-азиатската група единодушно реши да смени терена и се втурна да търси соколите. Не след дълго, благодарение на траперските способности на г-н Любенов и г-н Ейебердиев голямата група соколи бяха намерени. Някои от автомобилите бяха паркирани встрани от пътя, други на самия път. Мъглата леко се вдигаше, а соколарите на групички чакаха търпеливо около колите си, в компанията на чаша ароматно червено затоплено вино. Все пак бяхме в Шампан. Разбира се, че трябваше да се опита от труда на местните лозари. Българската делегация, в този случай представлявана от мъжката си част, по достойнство оправда качествата на българския продукт като не обърна почти никакво внимание на виното. За сметка на това, обаче, се зае с доста хранителната "вълча" закуска. Типично по балкански, нашите колеги се заеха, наравно с останалите представители от бившия източен блок, да опустошават нареденото по шведската маса месно блюдо. Не след дълго, за голяма изненада и радост на закусващите, един сокол прелетя над масите. Ловът за някои по-нетърпеливи беше започнал отрано. Всички проследиха атаката с викове и аплодисменти. Ловът започваше. Бързо се качихме по колите и отпрашихме след гонката. Скоро птицата пропусна. Но въпреки това никой не беше навъсен. Свежата утрин и дружния лов бяха забулили лошото настроение. Един след друг се редяха ловците.
Денят мина в много полети и интересни гледки, за радост на присъстващите. Вечерта бе заета със закачки и коментари за изминалия ден. Днес всички бяха изморени. Заслужена почивка чакаше участниците в днешния лов. Страстите се укротиха чак до следващия ден. Не след дълго пак запчваше нов ловен ден и всички трябваше да са във форма. Соколарите се разотидоха, птиците бяха поставени по местата си, кучетата, нахранени и напоени, заспаха спокойно. Поредния ловен ден беше оставил траен спомен в много сърца. Оставаха три дни до края на ловния излет и птиците трябваше да са на ниво. Нощта дойде и с нея настана спокойствие над соколарския стан. Всички заспаха.
Следващия ден премина в поредните полети и лов. Белгийската и френската школа си оспорваха първото място. Патрик, както обикновено показа изключителните способности на своите птици. Зашеметяващи полети, смразяващи пикирания, убийствени атаки. Вечерта бяха връчени подаръци, които изразяваха признателността на международната гилдия към всички досегашни президенти на IAF - Международната Соколарска Асоциация.
Част от живите Президенти на IAF с подаръците си по случай техния принос към световното Соколарство
Денят за отпътуването на българската делегация приближаваше безапелационно. Сутринта преди последният ловен ден всички се събраха за една обща прощална снимка. Приятелствата и дружеските разговори носеха онова неповторимо усещане, което те караше да чувстваш, че тук си разбран и нямаш врагове, от които да се пазиш. Можеше спокойно да се споделя и спори на общи теми без човек да се чувства застрашен или предаден. Всички бяха едно голямо международно семейство. Всички бяха СОКОЛАРИ!
