Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Добре дошли в домът на Соколарството 

Добре дошли в домът на Българското Соколарство.

Ние сме Българската Соколарска Асоциация или по-известни като Българска асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП). От близо вече 20 години сме част от голямото соколарско семейство на Международната асоциация по соколарство и опазване на грабливиге птици - IAF. В него стотици народи от целия свят споделят своя древен и уникален начин на партньорство между птица и човек. Ние българите сме един то първоизточниците му. 

Нека бъдем ваш скромен домакин и ви разведем из този див, необятен и така прекрасен свят на летящите хищници. Тук при нас, из редовете на тази страница ще научите много и различни неща за нашите любими пернати приятели и компаньони. Ще се докоснете до историята, ще прочетете интересни редове за станали и небивали истории, които преплитат в себе си животът и любовта на своите автори. Освен това ще имате възможност да зададете своите разнообразни въпроси. При нас ще научите за истинските неща в тези хилядолетни занимания, които, оказва се и до днес, не са променили своя ход и все така се ползват с успех от вещите в занаята. Да, това древно ловно изкуство е било считано за един от най-деликатните и специфични занаяти, популярен колкото футболът днес.
Надяваме се тук, по страниците на този сайт да усетите онези емоции и любов, които десетилетия наред таим към вечните хищници - онези непрестанно борещи се за оцеляване, сурови и мълчаливи самотници, които смеем да наречем приятели. Това са нашите любими пернати ловни събратя. 

Още веднъж - Добре дошли!

first.196534
 
Защо хищна птица?

За да достигнем до отговора на този въпрос, може би първо трябва да сме си задали правилно въпроса. Защо именно хищна птица, а не хамстер, папагал, змия, паяк, котка, куче, кон или друго? 

Обикновено изборът на хищна птица се предхожда от доста време за размисли, разговори със семейството, консултации с различни специалисти, които не само могат да споделят своя опит в грижите за една хищна птица, но и да помогнат със съвети за изграждането, обслужването и поддържането на подходящо съоръжение, в което ще се помещава нашият пернат другар. И с това не се свършва работата по посрещането на новия член на семейството. Нужна е трезва преценка, за да се стигне до окончателният отговор, без значение какъв ще бъде той. Малко математика и желание за частична промяна също ще влязат в употреба. 

first.196534
Когато сме готови със своето решение

Обикновено след като сме преценили добре, обсъдили сме всички съществуващи (и несъществуващи) сценарии, взели сме предвид нуждите на хищната птица и нашите възможности, решили сме, че именно хищна птица искаме да вземем и сме готови да се посветим на ловът с такава, по естествен начин идва следващата сериозна стъпка в подготовката, нашата и на птицата. А именно, нейното настаняване. Това става доста време преди да дойде самата птица.

 
 

 

first.Lovnia

Настаняване - вид, предназначение и функции на съоръженията

Настаняването на хищната птица включва видът клетка (или т.нар. воалиера), в който птицата ще се помещава. Много често се ползва и навесът, под който стоят работните птици. Той е за тези животни, които ежедневно се облитат или ползват по някаква причина, което изисква честото влизане, излизане или каквото и да е друго подобно взаимодействие с тях, без да се налага усамотяване на птиците. Докато воалиерите са основно за размножаващи се птици. Разбира се, всичко опира до възможности, така че безопасни импровизации и комбинации също са възможни. 

 
 
first.transmitter bird
Екипировка и оборудване за птица и соколар - вид, предназначение

В живота на бъдещата соколарска птица голяма част заема както нейното настаняване, така и екипировката с която тя ще се облита, а също и екипировката на соколаря - нейният ловен партньор. Това включва най-задължителните и най-необходимите елементи, които помагат на ловния дует или трио по време на ловния излет. Една добра екипировка може да помогне по време на лова, докато една неподходяща - да го провали и дори да рискува живота на птицата. За това важна част от заниманията се обръща и на този момент от съвместните отношения.

 

 

 

Новини у нас и по света - Соколарство. 

 

 

Соколи ще чистят Париж

Както в. СЕГА споменава, Френската национална библиотека в Париж е намерила оригинално решение на проблема с чистотата, според АФП.

Там са решили да се справят със замърсяването от гълъбите и скорците с помощта на соколи.

От няколко години соколът се е завърнал в Париж, след като го бе напуснал през 40-те години.

 

 

Интервю с проф. Нино Нинов

Предлагаме Ви едно интервю с проф. Нино Нинов.

 

Проф. Нинов е ректор на Лесотехническия Университет, преподавател по Ловно стопанство от 1972 г. и ръководител на Катедра “Ловно стопанство”  към Лесотехническия университет, гр. София. Доктор на селскостопанските науки, председател на Съюза на ловците и риболовците в България от 1991 до 2000 г., експерт по оценка на ловни трофеи на CIC (Международен съвет за запазване на дивеча). Водил е курсове на национални експерти по оценка на ловни трофеи в Белгия, Чехия, Франция, Русия, Сърбия и Черна гора, Турция, Румъния, Португалия, Литва, Германия. Първи вицепрезидент на комисията „Изложби и трофеи“ към CIC.

 

 

С проф. Нинов разговарят Роберт Атанасов, сп. "Български Ловецъ", Павел Якимов - Председател и Албена Алексиева - ВО/PR на БАЗГП - Соколарската Асоциация.

 

Интервюто можете да видите на адрес: http://www.safaribulgaria.com

Прочети още...

БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ СРЕД АРАБСКИТЕ ПЯСЪЦИ

БАЗГП бе единственият представител на България по време на международната среща по соколарство в ОАЕ. Форумът се състоя от 13 до 21 септември 2004 година в Абу Даби и бе проведен под егидата на принц Мохамед, син на държавния глава Шейх Саид Бин Султан Ал Нахаян. Домакин на срещата беше Соколарският клуб на емирите.

Прочети още...

Първа среща със "Закона"

СОКОЛАРСТВОТО

или

Защо ме набедиха за бракониер

 

Една преживяна одисея на Албена Алексиева

Здравейте уважаеми любители на хищните птици и природата!
Повод за следващите редове е една дълго чакана (почти на раздяла с идеята за осъществяване) среща между Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) и представители на земеделското министерство. От 2004 година (08.11.), преди още да бъде приет по-предишният ЗЛОД, се опитвахме да осъществим този разговор, за да изложим идеята си за промяна на ловния закон и приемането на соколарството.
Като казах Соколарство – тази дума действа в “зелените” среди (а и не само там) почти като анатема и отключва неподозирани възможности за съюзяване на иначе незаинтересувани страни в железен тим – отпор срещу Лова със соколи. Но това е друга възможност за психологически анализ. Сега –  по темата на срещата. 2005 срещата се състоя.

Прочети още...

Разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк

Както в.Новинар споменава, американските власти разрешиха на два сокола да свият гнездо в Ню Йорк.
Двойката соколи, които бяха прогонени от фасадата на сграда в Ню Йорк, ще могат в края на краищата да се сдобият с постоянен дом благодарение на споразумение с обитателите на много луксозна сграда на Пето авеню.

Природозащитното дружество "Нешънъл Аудъбън сосайъти" е постигнало съгласие с управата и обитателите на сградата да бъдат възстановени металните шипове, поддържащи гнездото. Те бяха разрушени миналата седмица, за да попречат на Пал Мал и Лола да го построят отново. "Това е не само голяма победа за птичето семейство, но и за демократичния дух на Ню Йорк", коментира директорът на нюйоркския клон на природозащитната организация Дейвид Милър. Тази победа бе постигната благодарение на остри реакции в пресата и манифестации в града в защита на правото на двете птици да останат в своя дом, където живеят повече от 10 години.

 

 

 

Българско Соколарство

Над 30-годишен опит

Ние сме най-старата и единствена до момента Соколарска организация в България, която трайно и целенасочено от своето създаване до момента, а и за в бъдеще се занимава с проблемите на родното Соколарство.

Разпознаваеми още от 1999-та насам

Назад в недалечния ХХ-ти век, когато всичко беше по-различно ние и там имаме оставени следи.

Специалисти с теоритични и практически знания на ваше разположение

Сред нас са на лице хора, отдали своя живот и бъдеще на грабливите събратя - хора, които непрестанно работят и се развиват в отношенията с хищните властелини на небето. И тези хора са готови да споделят своя опит с вас.

100-ци успешни проекти и хиляди доволни сърца

Не спираме да носим усмивки, не спираме да носим радост и винаги го правим за вас.

Формулата за добро настроение се казва Българска Соколарска Асоциация

Защото при нас е ново, весело, забавно. Радостно, красиво и полезно.

Над 30-годишна любов из полетата на древното Соколарство

Единствената неправителствена соколарска организация у нас в защита на древният лов с птици.
Уникален поглед в дебрите на древните практики. Истински експерти. Неопетнена репутация.
Стремеж към съвършенство в опазването на природата.  
Изборът на всеки търсещ соколар.

Искаш да си соколар? - Връзка с нас

Нашите нови приятели

Тук можете да прочетете какво мислят нашите нови приятели след първата ни среща.

30 ястреба помагат на гръцките изтребители

30 са ястребите, които осигуряват безопасността на полетите на гръцката авиация и предлагат ценните си услуги на военните в Гърция. По данни на местната телевизия "Алфа", грабливите птици са обучавани да отстраняват от военните въздушни коридори гларуси и други птици, които в миналото са ставали причина за падане на самолети. По думите на персонала и соколарите, които са ангажирани на три военни летища, от момента, в който се появяват летящите ловци по трасетата на военните самолети през 1999 г., се регистрира значително намаляване на катастрофи с изтребителите, в чиито двигатели влизат птици.

Атина, 09 юли 2007 г.

 

 

Гурбангули Бердимухамедов е новият президент на Туркменистан. Резултатите от гласуването на 11 февруари бяха обявени от председателя на Централната избирателна комисия Мурад Кариев на заседание на Народния съвет (парламента).
За 50-годишния Бердимухамедов, който бе изпълняващ длъжността президент след смъртта на пожизнения държавен глава Сапармурат Ниязов, са гласували 89,23% от избирателите. Най-сериозният конкурент на Бердимохамедов - Аманияз Атаджиков, събра по-малко от 4% от гласовете.
Кандидатурата на Бердимохамедов бе одобрена от Народния съвет, след което той положи клетва и официално встъпи в длъжност с 5-годишен мандат.

Туркменистан ще изпълни всички международни задължения, в това число и за износ на енергоносители, заяви в първата си реч новият президент. Той обеща да развива частния бизнес и да запази социалните придобивки за народа. Освен това, увери, че в страната ще бъде въведено 10-годишно училищно образование, ще бъде възстановено изучаването на чужди езици и заниманията по физическо възпитание.

 

 

 Президентът на Туркменистан Сапармурат Атаевич Ниязов почина изненадващо в четвъртък на 66 годишна възраст, съобщи държавната телевизия. "Туркменбаши (бащата на всички туркменци) Велики почина", обяви водещият на новинарския блок. Той посочи, че 66-годишният лидер е бил покосен от внезапна сърдечна атака. Като причина за смъртта му се сочи спиране на сърцето, според АФП. Според други информации е възможно причината за смъртта на Ниязов да е и заболяването диабет, от който той страдал от години. Президентът е починал в 4,30 часа местно време. Погребението на Сапармурат Ниязов ще бъде на 24 декември, неделя. Погребението ще се състои в неделя в столицата Ашхабад в главната джамия на страната "Туркменбаши рухи" (Духовността на Туркменбаши), съобщи РИА "Новости". Джамията е построена през 2004 г. В нея се намира мавзолеят на семейството на Ниязов. По стените на джамията са изписани стихове от Корана и от съчинението на Ниязов "Рухнама" (Книга на духа).

В правителствено комюнике, прочетено също по телевизията, се казва, че страната ще продължи външната и вътрешната политика, водена от покойния пожизнен президент. В Туркменистан е обявен седемдневен траур. Сапармурат Ниязов ръководеше страната от 21 години.

Вицепремиерът и министър на здравеопазването Гурбангули Бердимухамедов е назначен за ръководител на комисията по погребението на починалия президент. Решението е взето на извънредно заседание на Съвета за безопасност на Туркменистан, на което е обсъждано как да се запази стабилността и реда в страната.

 

САЩ, Небраска, Карни, 2006 година

 

 

Обща снимка пред Peregrine Fund

Дългият път от 16 часа до Денвър, съпроводен от ненормалните мерки за сигурност при прекачването във Франкфурт, не беше достатъчен да смути устрема на делегатите от IAF. Времето прекарано в металната птица остана назад. Първите кацнали на американска земя делегати от бившия източен блок бяха - Ата Ейебердиев и Павел Якимов. След няколко часа пристигнаха Асъйлхан от Казахстан, Абделхак от Мароко, Евгени от Русия и Дмитрий от Естония. Групата се събираше. След немалко часове чакане и многократни безуспешни опити за контакт се установи, че делегата от Тунис не е напускал страната си - не му издали виза. Скоро групата нае огромен бус и потегли от щата Колорадо към Небраска. В далечината се виждаха Скалистите планини, а след тях и откритата прерия. Пред погледа се оживиха героите на Майн Рид и Карл Май. Километрите се редяха един след друг. Желанието по-скоро да зърнат познатите оперени гърбове, застанали по стойките водеше задружната група. Равните открити пространства, до където ти стигне погледа, се разнообразяваха с гонените от вятъра големи топки сухи храсти. Уестърн с мирис на цивилизация. Колонийте прерийни кучета от ляво и дясно на пътя, предизвикваха у всички хищнически помисли. Някой каза: "Да опитаме да хванем!", друг отговори: "Защитени са!", трети допълни: "Не сме индианци, друго ще ядем!" и така с веселби мераците за нещо диво отшумяха.

След неизвестно колко километри и задушевни приказки групата влезе в градчето Карни, щата Небраска. Наближавайки хотела, мина покрай голям паркинг заобиколен от оградена поляна. Там, много хора и огромни джипове вече разтоварваха най-безценния си товар - хищните птици. Накацали по стойките навред се виждаха ястреби, соколи, орли, хариси, червеноопашати мишелови, а на случайния човек му се струваше, че присъства на странна екзотична сбирка. Новопристигналата група, обаче не бяха случайни. Предстояха дни с едни от най-добрите соколари в света. И лов, лов, лов...!

 

Женският северен сокол се закача               България, Туркменистан, Казахстан

Почти всички бяха тук. Ето ги Патрик и Франсоаз, а Франк, застанал с двата си женски северни сокола на ръка коментираше запалено. По-встрани Гари със семейството си махаше за поздрав, а зад него беше Робърт, загледан в ястребите. Антъни, Ник Фокс, Хосе-Мануел, Антонио и другите също бяха тук. Още колеги продължаваха да идват от цял свят. Скоро малкото градче Карни се превърна в международна палитра от обезумели по хищните птици манияци, които се щураха напред-назад с птици на ръка и весело подкрепяха разказите си с ръкомахане.

Вечерята мина набързо, а спомена за лошата храна беше отмит от приятните разговори и дискусии. В голямата зала на хотела търговци и производители бяха изложили стоките си. Такова обилие рядко се срещаше. Доста пари щяха да се изхарчат за всевъзможните соколарски глезотии, защото и от пиле мляко имаше.

Часовете напредваха и утрешния ден започна с лов. Смяната на времето и ранното ставане си оказваха влияние. Доста от делегатите закъсняха. Все пак индивидуалистите-американци не успяха да се отърват от нас, въпреки желанието им. Ловът в Европа се отличаваше от този в Америка. Европейците те канеха да ги съпроводиш, докато американците се криеха един от друг и, ако някой намереше малко водоемче или подходящо място за лов не го споделяше с никой, а отиваше там рано сутринта, изчакваше изгрева на слънцето, след което приготвяше птицата си. Тази предпазливост озадачи всички делегати, но не намали ентусиазма им за лов.

Скитник пикира                 Заход над главите                    Ястребът на Купър в атака

След два дни дойде време да се посети Мечтата на Соколаря - "Peregrine Fund". Чартъра трябваше да вземе присъстващите от Небраска и да ги закара в Колорадо. Заради времевата разлика трима от делегатит на Германия, Туркменистан и България закъсняха за уговорения час.

За техен късмет полетът беше спрян, когато и тримата нахълтаха на летището и след кратък разговор между българския делегат и шефа на летището втория излезе на полосата и спря самолета. На всички беше страшно забавен този прецедент.

След двучасов полет делегатите кацнаха на летището в Колорадо, а автобуси ги откараха до мястото на събитието - развъдниците на най-големият проект в света за хищни птици - Peregrine Fund. Историята му започва преди повече от 30 години, когато група соколари учредяват организацията с цел да възстановят соколът скитник. И успяват. Правителството подкрепя инициативата им и на 23.08.1999 г. тази 25-годишна програма завършва с успех - соколът скитник е изваден от списъка на застрашените видове в САЩ. Успоредно с работата по възстановяването на скитника се развиват и програми за възстановяване на калифорнийския кондор, прерийния сокол и мавританския керкенез. Peregrine Fund се превръща в международно призната институция занимаваща се с възстановяването на редица редки и застрашени видове хищни птици. Безценният опит като соколари помага и на други страни по света със сходни проблеми за решаване. Доказаните соколарски практики по изкуствено размножаване и правилно разселване в природата на излюпените екземпляри надминава очакванията не само на тогавашните опоненти на идеята, но и на самите соколари. В днешно време единствено опитът на соколарите помага там, където има хищни птици.

Павел Якимов и Ник Фокс                               Асъйлхан, Кейя, Павел, Ата

 

Обратният път до Небраска беше взет на един дъх. ...И дойде време пак за лов. Всяка сутрин делегатите се групираха и организирано поемаха към царевичните полета за лов на тетреви и патици. Снимки, филми и много материал беше обработен, за да стане факт срещата в САЩ. Обилие от дивеч, спиращи дъха атаки, прекрасни птици - това бяха част от впечатленията на учестниците. Направи впечатление нивото на подготовка на американските соколари. Всички бяха свидетели на изключително високо летящи птици, агресивен подход и стремителни атаки. Разбира се, големите разстояния за никой от местните не бяха проблем. Големите пикапи и джипове пръсваха соколарите из разнообразните терени.

Една седмица в лов и приятелски разговори отмина прекалено бързо. Много полети останаха в сърцата на присъстващите, много снимки и филми бяха направени, а и не малко екипировка беше закупена. Всичко беше прекрасно, но дойде време за обратния път

И както винаги след такива събития се случва, имаше натъжени хора, но и обнадеждени - следващата година, на друго място, но със същите приятели.

Индианските шатри на денвърското летище останаха далече в ниското. На хоризонта вече се забелязваше Атлантическия океан. Европа скоро щеше да приеме своите възпитаници.