“Зелени Балкани” - октоподът на зелената мафия

“Зелени Балкани” на Тома Белев - октоподът на зелената мафия

 

През 1999 г. по време на правителството на СДС с ходатайстването на русенската депутатка Слободка Стефанова за директор на природен парк “Витоша” е назначен роденият в Кърджали Тома Белев.
Той е виден “еколог”, председател на частното екологично сдружение “Зелени Балкани”, впоследствие става председател и на “Асоциация на парковете в България”, член на партия “Зелените” и неин кандидат за евродепутат и активист на коалиция “За да остане природа в България”.

В последното членове и участници са съпругата му Весела Кавръкова, представител на WWF за България, съратниците му Симеон Марин, син на вицепрезидента Ангел Марин, Андрей Ковачев, председател на сдружение “За земята” и бивш съпредседател на партия “Зелените”, неговата съпруга Катерина Раковска от WWF и Петко Ковачев от партия „Зелените” и член на коалиция „За да остане природа в България” .Тази роднинска компания се представя за лицето на екологичната общност в България.

Дейността им чрез създадените над 50 сдружения и фондации покрива територията на цялата страна, а с участието на Андрей Ковачев във Висшия екологичен експертен съвет към Министерството на околната среда и водите пряко оказват натиск и влияят върху всички инвестиционни проекти в България, независимо дали са частни или публични, пише вестник „Република”.

Но големият им удар е “Натура 2000”. Европейската екологична мрежа е създадена, за да съхрани биоразнообразието на Европа. Научните институти към всяка една държава членка на Европейския съюз изработват цялостни правила и норми за съхранението и управлението на природата. Впоследствие те са приети от съответните правителства и официализирани в защитени зони по “Натура 2000”. За Австрия са 9 %, за Германия – 8 %, за Франция – 9 %, за Полша – 14 % и т.н.

Прочети още: “Зелени Балкани” - октоподът на зелената мафия

120 години софийски зоопарк

120 години от създаването си чества Софийският зоопарк днес. Създаден през 1888 година с указ на княз Фердинанд I, той е първият зоопарк в България и на Балканския полуостров. Първо е разположен в парка на княжеския дворец, а първият обитател е черен лешояд (картал), който е уловен в България. Фердинанд I проявява голям интерес към сбирката от диви животни и особено към птиците. За целта е изграден специален павилион в дворцовия парк и там са пуснати колхидски фазани. През 1890 г. е построена зоологическата градина в ботаническата градина, чиято територия заема парцела между сегашните бул. "Евлоги Георгиев", бул. "Руски", бул. "Васил Левски" и ул. "Гурко". А през 1988 г. е официалното откриване на новата зоологическа градина по повод нейния 100-годишен юбилей. От 12 април 1995 г. директор на Софийския зоопарк е д-р Иван Иванов. Днес в зоологическата градина се отглеждат 1113 екземпляра от 244 различни представители на животинския свят.

Прочети още: 120 години софийски зоопарк

15 Испански лешояда избягаха от клетката си

13 двойки белоглави лешояди пристигнаха от Испания в симитлийското село Ракитна. Само дни след като бяха настанени на новото място 15 от тях успяха да избягат.

26-те белоглави лешояда идват в Югозападна България от рехабилитационния център в  Испания, където се полагат грижи за болните птици. Белоглавите лешояди изчезват от Рила и Пирин към 60-те години на миналия век заради използването на отровни примамки за борба с хищниците. Ето защо от фонда за дивата фауна и флора се надяват, че с тази стъпка от изпълнението на Плана за действие за възстановяване и опазване на лешоядите в България ще бъде възстановено екологичното равновесие в района.
За да се адаптират към околната среда птиците бяха поставени в специaлна адаптационна клетка на 18-и февруари. Пет дни по-късно обаче силна буря предизвикала  отваряне на клетката, като по този начин 15 белоглави лешояда избягали на свобода. Останалите 11 не са успели да излязат и са останали затворени в клетката.

От фонда смятат, че има голяма вероятност птиците да отлeтят към Македония или Гърция.

 

 

С интервюто и аудиозаписът можете да се запознаете тук: http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=488466

Прочети още: 15 Испански лешояда избягаха от клетката си

8 млн. лв. годишно прибира екосдружение

„Зелени Балкани” взимат парите за мониторинг върху зоните от „Натура 2000”

8 милиона лева влизат в джобовете на управата на частното екологичното сдружение „Зелени Балкани” всяка година.
Парите са само част от средствата, които управата на организацията получава по различни програми, за да „следи” за спазването на европейските директиви за опазване на природата, пише в журналистическо разследване на в. "Република".

 

Фамилен бизнес

Начело на „Зелени Балкани” е Тома Белев, който е и директор на Природен парк „Витоша”. В организацията са и жена му Весела Кавръкова, която у нас е представител на световната зелена структура WWF, синът на вицепрезидента Ангел Марин – Симеон Марин, Андрей Ковачев и съпругата му Катерина Раковска и Петков Ковачев.
Тесният кръг има участие в около 50 екологични структури, които са свързани в мрежа, покриваща територията на страната.
Връзката им в Министерството на околната среда и водите е Андрей Ковачев, който е член на Висшия екологичен експертен съвет към ведомството.

 

Прочети още: 8 млн. лв. годишно прибира екосдружение

А.Алексиева: Само благодарение на соколарски методи, птицата може да се интегрира в природата

beni-zeleni.jpgСоколарите не са бракониери и бракониерството не е единствената причина за изчезването на ловния сокол от България. Това каза пред Агенция ”Фокус” Албена Алексиева от Българска асоциация за запазване на грабливите птици. „Тези еколози могат да пуснат соколите в естествената им среда само чрез соколарски методи, иначе ще се получи като зоопарк, ще се хвърлят храни на птицата и тя няма да знае как да се приспособи и отново ще се върне пред хранилката да чака и да се нахрани, защото иначе не може да оцелее в природата”, каза тя.

Основният проблем е, че бракониерите в България не са соколари, а еколозите се опитват да ги уеднаквят, твърдят от дружеството. На 17 октомври 2003 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 32-ра сесия в Париж е приела Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, а на 16 ноември е обявила соколарството за живо човешко наследство. „Методите на соколарите не може да са репресивни, не може да са бракониерски”, посочи Алексиева. „Инициативата, която са подели от Фондация „Зелени Балкани” за закупуването на една двойка ловни соколи от Германия и опита за тяхното размножаване, е много похвална, но те не откриват топлата вода, нито измислят супер голямо ноу-хау”, каза още Алексиева.

Основната причина за изчезването на ловния сокол в България е унищожаването на хранителната им база. „Причините са комплексни и да се говори специално за соколарството като основен проблем за изчезването на ловния сокол, е меко казано, абсурдно”, добави тя.

Прочети още: А.Алексиева: Само благодарение на соколарски методи, птицата може да се интегрира в природата